Плащанията в строителството: какви забрани за кешови разплащания се предлагат?

Статус към 13 ноември 2026 г.: законопроектът е одобрен от Министерския съвет, но не е действащ закон. Окончателният текст и датата на влизане в сила зависят от парламентарната процедура и обнародването.

Какво би се променило за строителни предприемачи, инвеститори, изпълнители, подизпълнители и доставчици, ако бъде приета пълна забрана на кешовите разплащания в сектора.

Автор: Ivanova Legal Solutions  |  Категория: Строително, търговско и данъчно право

Строителният сектор и пазарът на недвижими имоти са изправени пред нова законодателна инициатива, насочена към финансовите потоци и разплащанията по строителните обекти. На заседанието си от 11 ноември 2026 г. Министерският съвет одобри проект за закон, с който се предлага въвеждането на пълна забрана за извършване на плащания в брой между участниците в строително-инвестиционния процес.

Инициативата предвижда всички плащания между строителни предприятия, главни изпълнители, подизпълнители и доставчици на материали и механизация да се извършват изключително по банков път или чрез други електронни и проследими платежни инструменти, независимо от размера на сумата.

„Предлаганите промени целят пълно изсветляване на веригата на доставки и подизпълнение в строителството. При окончателно приемане на закона строителните предприемачи, инвеститорите и търговците на строителни материали ще трябва незабавно да преразгледат своите договори и организация на оперативните разплащания.“

1. Какво предвижда новият правителствен законопроект?

Според официалното правителствено съобщение от 11 ноември 2026 г. одобреният законопроект въвежда специален строг режим за строителния бранш, който дерогира общите прагове за кешови разплащания в страната:

• Пълна забрана на плащанията в брой: Забранява се плащането на ръка за строително-монтажни работи (СМР), проектиране, авторски и технически надзор, наем на строителна механизация, транспортни услуги и доставка на строителни материали.
• Изискване за банкова или електронна проследимост: Всички плащания трябва да се извършват чрез банков превод по платежна сметка или чрез лицензирани електронни платежни инструменти, гарантиращи одит и идентифициране на наредителя и получателя.

2. Персонален и предметен обхват на предлаганата мярка

Предлаганите текстове обхващат цялостната бизнес верига в строителството (B2B отношения):

• Инвеститори и възложители (строителни предприемачи): при разплащанията им с главни изпълнители и проектанти.
• Главни изпълнители: при плащания към специализирани подизпълнители за груб строеж, електро, ВиК, ОВК, довършителни работи и фасадни системи.
• Доставчици на строителни материали и суровини: търговци на бетон, арматурно желязо, тухли, изолации и сухи строителни смеси.
• Доставчици на съпътстващи услуги: наем на кранове, багери, скелета и транспортна логистика.

Важно уточнение: Мярката е насочена към търговските и стопанските отношения между предприятията в сектора. Тя не отменя общите правила за крайни потребители – физически лица при покупка на завършени имоти, за които продължават да важат общите изисквания на Закона за ограничаване на плащанията в брой и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

3. Какъв е действащият режим по Закона за ограничаване на плащанията в брой?

За да се разбере съществото на предлаганата промяна, следва да се припомнят правилата, които действат към настоящия момент съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ):

• Общ праг от 10 000 лв. (приблизително 5 112,92 евро): Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ плащанията на територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. (5 112,92 евро), се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
• Свързани платежни операции: Дори отделно плащане да е под 10 000 лв., то задължително се извършва по банков път, ако представлява част от договор или сделка на едно и също основание, чиято обща стойност достига или надхвърля 10 000 лв. Това означава, че плащане на вноски по строителен договор на обща стойност над прага и днес не може да се извършва в брой.
• Трудови възнаграждения: За работодатели със 100 или повече наети лица изплащането на заплати се извършва задължително само по сметка.
• Дивиденти: Плащания на дивиденти на стойност 1 000 лв. (511,29 евро) или повече се извършват само по банков път.

Разликата: Докато при сегашния режим единични дребни доставки на материали или услуги под 10 000 лв. извън рамков договор можеха да се платят в брой с касов бон, новото предложение премахва всякакъв праг за строителния сектор и изисква 100% безналични разплащания.

4. Мотиви и цели на законодателната инициатива

Основните мотиви на изпълнителната власт за въвеждане на пълната забрана са свързани с:

• Пресичане на „сивата икономика“ и укриването на данъци: ограничаване на практиките за неотчитане на реалните обеми извършени СМР и спестяване на ДДС и корпоративен данък.
• Контрол върху трудовите правоотношения: ограничаване на нерегламентираните плащания към работници на строителните площадки без трудови договори и осигуровки.
• Пълна документална проследимост: улесняване на ревизиите и насрещните проверки от органите на НАП при установяване на произхода на вложените строителни материали и действителните подизпълнители.

5. Санкции и административна отговорност

Контролът по спазването на правилата се осъществява от органите на Националната агенция за приходите (НАП). Припомняме, че по действащия чл. 5 ЗОПБ санкциите за нарушения на режима за плащания са значителни:

• За юридически лица и еднолични търговци: имуществена санкция в размер на 50% от общия размер на направеното плащане, а при повторно нарушение — 100% от сумата.
• За физически лица: глоба в размер на 25% от плащането, а при повторност — 50%.

При сделки в строителството, където сумите често са значителни, налагането на санкция от 50% или 100% върху стойността на трансакцията крие сериозен риск за дружествата.

6. Законодателен статус: кога влизат в сила новите правила?

Към 13 ноември 2026 г. законопроектът е одобрен от Министерския съвет, но още не представлява действащ закон.

За да породи правно действие, предстои:

1. внасяне и разглеждане на законопроекта в Народното събрание;
2. обсъждане в ресорните парламентарни комисии;
3. гласуване на първо и второ четене, при което текстовете и датата на влизане в сила могат да претърпят корекции;
4. указ на президента и обнародване в „Държавен вестник“.

До окончателното обнародване и влизане в сила строителните предприятия следва да съблюдават действащия общ праг от 10 000 лв. и правилата за свързани сделки по ЗОПБ.

7. Практически препоръки за строителните компании и инвеститорите

С оглед на очакваното развитие на законопроекта препоръчваме на строителните предприемачи, изпълнители и доставчици да предприемат следните мерки:

• Ревизия на типовите договори за подизпълнение и доставка: включете изрични клаузи, че всички междинни, окончателни и авансови плащания се извършват единствено по банкова сметка на изпълнителя или доставчика.
• Преустановяване на кешови аванси на строителната площадка: избягвайте предоставянето на пари в брой на технически ръководители или бригадири за спешни покупки на материали без банков превод.
• Въвеждане на фирмени банкови карти и електронни платежни методи: за малки оперативни разходи оборудвайте отговорните лица с фирмени дебитни карти, обвързани със сметката на дружеството.
• Следене на законодателния процес: следете окончателния текст за евентуални изключения, преходни периоди или специфични изисквания за електронните фактури и протоколите за приемане на СМР (Акт обр. 19).

Нуждаете се от съдействие?

Екипът на Ivanova Legal Solutions съдейства на строителни предприемачи, проектанти, инвеститори и търговци на недвижими имоти при изготвяне и преглед на строителни договори, договори за доставка и подизпълнение, както и при привеждане на оперативните процеси в съответствие с финансовите изисквания.

Изпратете запитване.

Материалът е с обща информационна цел и не представлява индивидуален правен съвет. Официален източник: Министерски съвет, 11 ноември 2026 г..