Практичен ориентир за онлайн бизнеси, стартъпи и маркетингови агенции. Преди първото плащане за Google Ads проверете дали получаването на рекламната услуга поражда задължение за регистрация по чл. 97а ЗДДС.
Кой носи данъка при рекламна услуга от доставчик от ЕС, има ли минимален праг и какво следва след регистрацията?
Автор: Ivanova Legal Solutions | Категория: Данъчно право, електронна търговия и дигитален бизнес
Правен и практически наръчник за онлайн бизнеси, дигитални предприемачи и маркетинг агенции
Стартирането на нов дигитален проект, електронен магазин, корпоративен блог или бизнес подкаст почти неизменно започва с рекламна кампания. Платформата Google Ads е водещ инструмент за бързо привличане на първите потенциални клиенти и увеличаване на бранд разпознаваемостта. Настройването на кампанията отнема броени минути: въвежда се банкова карта, избира се дневен бюджет и рекламите стартират.
Зад тази привидна техническа лекота обаче се крие една от най-често подценяваните данъчни клопки в българската практика: задължителната предварителна регистрация по чл. 97а от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
„Винаги когато консултираме онлайн бизнеси, стартъпи и търговци, ние задължително включваме въпроса за регистрацията по чл. 97а от ЗДДС в нашия правен съвет — дори клиентите изобщо да не са ни питали за данъци. Причината е категорична: пропускът тук води до административни санкции, а НАП може да съпостави трансграничните услуги чрез европейския обмен на данъчна информация.“
1. Кой е доставчикът на услугата Google Ads?
Когато поръчвате и заплащате онлайн реклама през Google Ads за нуждите на своята стопанска дейност в България, вашият насрещен договор обичайно е с Google Ireland Limited — дружество, установено и регистрирано за целите на ДДС в Република Ирландия (VAT IE6388047V).
Налице е трансгранична доставка на услуга между данъчно задължени лица (т.нар. B2B доставка — Business-to-Business), при която доставчикът е установен в държава членка на ЕС извън България.
2. Правното основание: защо възниква задължение за регистрация?
Съгласно общото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (в съответствие с Директива 2006/112/ЕО), при доставка на услуга към данъчно задължено лице мястото на изпълнение е там, където получателят е установил своята независима икономическа дейност — в случая на територията на Република България.
Тъй като услугата е с място на изпълнение в страната, тя подлежи на облагане с български ДДС (20%). Когато чуждестранният доставчик не е установен в България, законът прилага механизма на „обратно начисляване“ (reverse charge) по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС — данъкът става изискуем директно от българския получател.
За да може получателят да начисли и внесе този данък, законодателят въвежда специален режим за предварителна регистрация:
Чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС: „На регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2.“
3. Онлайн проекти, съдържание и реклама: кога чл. 97а е задължителен и кога не?
В практиката съществуват две коренно различни ситуации, които често се смесват.
А. Бизнес проекти, стартъпи и канали за промотиране на дейност: задължителна регистрация
Често срещано погрешно разбиране при стартиращи предприемачи, създатели на комерсиално съдържание или брандове е: „Пуснахме Google Ads само за да трупаме гледания и разпознаваемост; още нямаме продажби, клиенти или комисиони, следователно нямаме задължение за ДДС регистрация.“
Това разсъждение е юридически несъстоятелно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, е данъчно задължено „без значение от целите и резултатите от нея“. Ако рекламирате бизнес проект, онлайн магазин, търговска марка или услуга, фактът, че кампанията е на ранен етап или още не е генерирала приходи, не освобождава от чл. 97а ЗДДС.
Б. Изцяло лични и некомерсиални проекти на физически лица: няма задължение за регистрация
Когато физическо лице заплаща Google Ads от личната си сметка за проект с чисто любителски, личен или нестопански характер — например лично хоби, некомерсиален подкаст или семеен блог без монетизация, без спонсори и без връзка с бизнес или свободна професия — то не действа като данъчно задължено лице по чл. 3 ЗДДС.
В този случай лицето действа като краен потребител и за него не възниква задължение за регистрация по чл. 97а ЗДДС, както приема и НАП в официални разяснения по приложението на режима.
4. Има ли праг за оборот или минимален бюджет?
Не, няма минимален праг. Това е един от най-разпространените капани за бизнеса. Мнозина считат, че докато фирмата не достигне общия оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тя няма ангажименти по ЗДДС.
При чл. 97а размерът на рекламния бюджет няма правно значение. Дори дружество да е изразходвало едва 10 или 20 евро за тестова реклама в Google Ads, задължението за регистрация може да възникне в пълен обем. Именно затова въпросът следва да бъде решен преди първото плащане, а не след първата фактура.
5. Защо дигиталните и маркетингови агенции трябва да предупреждават клиентите си?
Маркетинговите специалисти, media buyer-ите и дигиталните агенции са първата точка на контакт за всеки бизнес, който иска да расте онлайн. Те създават стратегията и често насочват клиента: „Нека пуснем Google Ads кампания, за да тестваме пазара.“
Професионалният стандарт на добрата агенция предполага да насочи клиента и към регулаторната рамка:
- Превантивна информираност: ако клиентът още няма регистрация по ДДС, агенцията следва да му напомни, че преди да активира плащанията в рекламния профил дружеството трябва да провери необходимостта от заявление в НАП.
- Защита на клиентските отношения: никой бизнес клиент не желае да получи глоба няколко месеца след „успешна кампания“, само защото никой не го е предупредил за чл. 97а.
- Добавена стойност: агенциите, които включват данъчен чек-лист в първоначалния въпросник към клиента, изграждат доверие като стратегически партньор.
6. Срок за регистрация: кога се подава заявлението?
За разлика от общата регистрация по ДДС, която се извършва след реализиране на оборот, регистрацията по чл. 97а е предварителна.
Съгласно чл. 97а, ал. 4 ЗДДС, заявлението се подава в НАП не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем — например при авансово плащане с карта или при настъпване на данъчното събитие/фактурирането от Google.
- При предварително зареждане на средства (pre-pay) — минимум 7 дни преди плащането.
- При автоматично отложено отчитане (post-pay) — трябва да се прецени моментът на изискуемост спрямо конкретния модел на фактуриране.
НАП издава акта за регистрация в съкратен срок по чл. 101, ал. 8 ЗДДС и на дружеството се издава валиден ДДС номер с префикс „BG“.
7. Какво следва след регистрацията по чл. 97а?
Специалната регистрация по чл. 97а има специфичен данъчен режим, който се различава от пълната ДДС регистрация:
- Самоначисляване на 20% ДДС: за всяка фактура от Google Ireland Limited се издава протокол по чл. 117 ЗДДС в 15-дневен срок и се начислява 20% ДДС.
- Внасяне на данъка: начисленият ДДС се внася по сметката на НАП до 14-о число на следващия месец.
- Ограничение за данъчен кредит: регистрираните само по чл. 97а лица по правило нямат право на данъчен кредит за този данък; той остава разход за дейността.
- Без начисляване на ДДС върху собствените продажби: дружеството не начислява ДДС на своите крайни клиенти единствено поради регистрацията по чл. 97а и издава фактури според приложимия му режим.
- Месечно деклариране: всеки месец до 14-о число се подават дневници и справка-декларация по ЗДДС, включително когато за съответния период няма реклама.
8. А ако фирмата вече има обща регистрация по ДДС — по чл. 96 или чл. 100?
Ако дружеството вече е регистрирано по общия ред на ЗДДС:
- Не се изисква отделна регистрация по чл. 97а. Общата регистрация обхваща този случай.
- Възможен е данъчен кредит, когато са изпълнени законовите условия и разходът се използва за облагаемата дейност. Дружеството отново начислява ДДС с протокол по чл. 117, но следва да прецени правото си на приспадане по общите правила.
9. Санкции и финансови рискове при пропуск
При закъсняла или липсваща регистрация рискът не е само счетоводен. Трансграничните услуги оставят документирана следа чрез фактури, плащания и обмен на информация между данъчните администрации.
Последиците могат да включват:
- Имуществена санкция по чл. 178 ЗДДС при неизпълнение на задължението за регистрация.
- Служебно начисляване на невнесения данък с лихви за минали рекламни разходи по приложимия ред на ЗДДС.
- Санкция за неначислен данък по чл. 180 ЗДДС, когато са налице предпоставките за това.
Точният финансов риск зависи от периода, документите, данъчния статут на получателя и конкретния състав на нарушението; затова той следва да се анализира по конкретния случай.
10. Практически чек-лист преди пускане на реклама
- Изяснете статута на проекта: ако рекламирате дейност на фирма, свободна професия или търговски бранд, направете проверка за чл. 97а още преди старта.
- Планирайте регистрацията предварително: не въвеждайте фирмени данни за плащане в Google Ads, преди да сте преценили срока и необходимите действия пред НАП.
- Въведете BG ДДС номера в профила си: след регистрацията посочете валидния ДДС номер в настройките за фактуриране на Google Ads.
- Предавайте фактурите навреме на счетоводството: за издаване на протокол по чл. 117 и включване в месечната ДДС декларация.
- Обмислете регистрация по избор по чл. 100 ЗДДС: при планирани по-големи рекламни бюджети тя може да има значение за данъчния кредит и разходите, но решението трябва да се вземе след счетоводна и данъчна преценка.
Нуждаете се от съдействие за правно и данъчно структуриране на онлайн бизнес?
Екипът на Ivanova Legal Solutions предоставя цялостно правно обслужване за електронна търговия, дигитални компании и маркетинг агенции: договори, общи условия, потребителско право, лични данни и регулаторен преглед на бизнес модела.
Изпратете запитване или ни пишете на givanova@ivanovalegalsolutions.com.
Не изпращайте поверителни документи или чувствителни лични данни при първоначално запитване. При необходимост ще уговорим подходящ канал. Материалът е с обща информационна цел и не представлява индивидуален правен или данъчен съвет.